* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
посъди, сино, туй булче,
тъй булче, туй хатърче.
Хич ми хатъра не гледа,
в къщи ми пътя минува,
на праг ми чехли крачеше.
И ти къщата издаде,
издаде и я изнесе,
на тези пъсти дюкени,
на тия бели бакали,
за вино и за ракия.
Два ката дава житото,
един кат взима виното,
виното и ракията.
Че го у мамини си носи,
там го ядат и пият.
Стоян й нищо не рече.
Той си навънка излезе,
в тъмни яхъри влезе,
изкара руси биволи
и си рало упрегна.
И на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще в къра да ида.
Наготви топла обяда,
че в къра да ми донесеш.
Петранка Стоян послуша,
наготви топла обяда
и му на нива занесе.
Като на нива допряла
отдалеч му се засмяла,
отблизо му селям отдала:
- Добро утро, Стояне
и още помага ти Бог!
Стоян й селям не отвзе,
най до бивола отиде.
Разжегли бивол по-малък,
че си Петранка зажегли
и тръгна оран да оре.
Един път бивол удари
два пъти Петранка удари.
Малко и много поорал -
от обяд до икиндия
и на Петранка думаше:
- Видя ли, Петранке, разбра ли,
от къде житото излиза,
дето го носиш на дюкян
за вино и за ракия.
Два ката даваш житото,
един кат вземаш виното,
че го у майкини си носиш,
там го ядете и пиете.
Петранка Стояне думаше:
- Стояне, любе Стояне,
това е, любе, от мама ти!
Ти нали знаеш, Стояне,
че твойта е майка душманка,
на мене й върла душманка.
Аз ако не ти домилях,
не ти ли, любе, домиля
мъжка рожба в люлка?!
Цял ден е, любе, в люлчица,
мокричко, непресушено,
гладничко, ненакърмено.
Бели ми млека изтекоха,
черни угари обляха.
Стоян й нищо не рече
той до Петранка отиде
и си Петранка разжегли,
и си по-малък бивол зажегли
да си нивата дооре.
Петранка си в село проводи,
Петранка си в село отиде,
право при рожба отиде
да си детето присуши,
присуши, да го накърми.
С бистри го сълзи обляла,
обляла, та окъпала
и си Иванча залюляла,
лична му песен запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е вече от мама
кърмене, пресушаване,
пресушаване и залюляване.
Петранка навън излязла
и си в яхъри отишла,
та се на въже прикачи.
Стоян си от нива идеше,
биволи в яхъри да вкара.
Кога си Стоян погледна -
Петранка на въже висеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.