* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сине Стояне,
ти към нива отиваш,
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка
наготвя сладки обяди,
и на дюкяни отива,
да яде още да пие,
с луди-млади кръчмари.
Да вземеш, синко Стояне,
булката да посъдиш.
Стоян си нищо не каза,
само си тежко въздъхна.
Сутринта като се е съмнало,
Стоян си на нива отива,
и на Марийка поръчва
обяда да му донесе.
Хубава булка Марийка
наготвя сладки обяди,
и за нивата потегля.
Като на нива отива,
тя на Стоян продумва:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
най си биволи разпрегна
и си Марийка впрегна.
Кара я Стоян да оре,
нали бе Марийка с детенце,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка дума Стояна:
- Стояне, първо венчило,
като не ти за мен дожаля,
как не ти рожба дожаля,
дето я вкъщи оставихме!
Тогаз си Стоян припомни,
че малко дете имаха,
то бе вкъщи оставено,
че си Марийка разпрегна.
Марийка си у тях отишла,
че си детенце накърми,
накърми го и приспа.
И слиза долу в мазата,
че се на греди обесва.
Вечерта като се е мръкнало,
Стоян си на порти похлопва:
- Хубава булка, Марийке,
излез ми, либе, отвори.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Стоян мама си думаше:
- Къде е, мамо, Марийка,
портите да ми отвори?
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяна отиде.
Стоян си тежко въздъхна
и си биволи поведе,
в мазата да ги повърже.
Кога в мазата отишъл
какво горкия да види -
неговата булка Марийка,
тя на греди висеше.
Стоян си жално дожаля,
че си навънка излезе,
извади остро ножченце,
па се в сърцето удари,
само се веднъж удари,
и на майка си продума:
- Проклета да си, майчице,
дето ни двама раздели,
да ходиш, да се находиш,
без мене и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.