* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояну думаше
Стояне, сино Стояне,
твоята булка Марийка
сутрина рано като стане
и в кръчмата отива
да яде, синко да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
само дълбоко въздъхна
и на Марийка продума:
- Марийке, либе Марийке,
сутрина рано като станеш
хубави манджи наготви
и на нива да дойдеш.
Марийка булка хубава
сутринта рано станала
хубави манджи наготви
и на нивата отиде.
Като на нива отишла,
на Стоян "Помози Бог!" казала.
Стоян си нищо не рече,
че си бивола разпрегна,
и си Марийка впряга.
Марийка булка хубава
черни угари ореше
бяло й мляко течеше,
черни угари обливаше
Марийка булка хубава
тя на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
кат не ти е жално за мене,
не ти ли е жално за дете
за дете, малък Иванчо.
Стоян му тогаз дожаля,
че си Марийка разпрегна
Марийка булка хубава
право си у тях отиде,
буен е огън наклала
топла водица затопли
и си детето изкъпа,
изкъпа и го накърми
и му е песен запяла.
Нани ми мамин Иванчо
туй да ти, мама, от мене.
Тънко е въже вземала,
и е в яхъри влезла,
въже на греда сложила,
там се Марийка обеси.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян си от нива отива,
като до порти той стига,
на порти вика и чука.
- Къде си, булка Марийке,
портите да ми отвориш
биволите да ми разпрегнеш.
Не излезе булка Марийка,
а неговата стара майка
тя на Стояна говори:
- Стояне, сино Стояне,
твоята булка Марийка
сутринта рано кат стана
и в кръчмата отиде,
да яде, сино, да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
само дълбоко въздъхна,
че си биволи разпрегна
и към яхъри поведе,
биволи пръхтят, не влизат,
кога си Стоян погледна,
Марийка на греда висеше.
Стоян си жално заплака
и на майка си говори:
- Живей си, майко, наживей,
без мене, майко, и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.