* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отиваш
черни угари да ореш,
твойта булка хубава
топла си пита опича
и сладка гостба наготвя
пък си на дюгеню отива
да яде, още да пие
със лудо-младо бакалче.
Стоян си булка продума:
- Хубава булка, Марийке,
утре щеш рано да станеш,
топла ми пита опечи
и сладка ми гостба сготви,
право на нива ще дойдеш
обеда да ми донесеш.
Хубава булка Марийка
станала рано у понделник,
топла си пита опекла
и сладка гостба сготвила.
А че на нива отива
обеда да си занесе.
Като на нива пристигна
и на Стояна продума
- Поможи Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не казва,
той си биволи разпрегна
та си булката упрегна.
Кара я Стоян, кара я
от обед дур икиндия,
бяло й мляко течеше,
черни угари полива.
Стояновата булчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
кат' не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля?
Тогаз Стояна дожали,
че си булка оттегли
и си на булка продума:
- Хубава булка Марийке,
право у къщи иди
и си рожба накърми.
Хубава булка Марийка
право у къщи отива
и си рожба накърмва
и си у мазата влезе,
разпаса колан копринен
и си го на гърди преметна
и там се Марийка обесила.
Стоян се от нива завръща
и на порти похлопа
и на Марийка повика:
- Хубава булке Марийке,
ела ми порти отвори,
биволи ми поеми
и ги назоби.
Стояновата майчица,
тя му порти отвори
и на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
щом се Марийка завърна,
топла си пита опече
и сладки гостби наготви
и пак си на дюгене отиди
да яде, още да пие
с младо ми бакалче.
Стоян нищо не рече,
право у къщи отиде
да си Марийка потърси -
няма я Марийка у къщи.
Кога у маза отиде -
и там си Марийка видя,
бързо навън излезе
и на майка си думаше:
- Проклета да си, майко ле,
дето ме млад зачерни
за първо либе Марийка!
Че си ножче извади
и се у сърце прибоде
и още веднъж се обади:
- Да ходиш, майко, да ходиш,
да не се, майко, находиш
без мене и без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.