* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
таз твойта булка Марийка
ти кат на нива заминеш,
твойта булка Марийка
тя си в кръчмата улиза,
цял ден със твойте чираци
се смей и се весели.
Стоян се много ядоса
и на Марийка продума:
- Ази на нива отивам,
ти обеда ми да донесеш!
Марийка обеда сготвила
и се хубаво пременила
и тръгнала да го носи.
Като на тяхната нива наближила,
Стоян си бразда захващаше.
Марийка на Стоян думаше:
- Колайгеле, бре, Стояне.
Стоян нищо не й отвърна.
Разпрегна сиви волове,
тогаз на Марийка той вика:
- Сложи, Марийке, обеда!
Кат се двамата нахранили,
Марийка обед прибрала.
Стоян на Марийка думаше:
- Я улизай, Марийке, у ралото!
Стоян си Марийка упрегна -
от едната страна Марийка,
от другата вола.
Орали докат се замръкна.
Стоян си угар ореше,
Марийка жално плачеше.
Дълга си бразда ореше,
бяла й кърма течеше.
Тя се на Стоян молеше:
- Стояне, мой стопанино,
за мене кат не ти й мило,
поне за твойта мъжка рожбичка,
че стои гладна?
Тогаз му Стоян домиля,
че си оралото разпрегна
и на Марийка продума:
- Я иди рожба накърми,
утре ще бразда довършим!
Марийка кат си отишла,
право в мазата улязла,
улязла и се обесила.
Нека се майка му нарадва,
че я невинна набеждава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.