* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
Марийкината свекърва,
тя на Стояна думаше:
- Ти ходиш, синко, работиш,
по тези черни угари,
твоята, синко, Марийка
по цял ден яде и пие,
с лудо-младо кръчмарче...
Стоян си нищо не каза,
а на Марийка продума:
- Днеска на нива ще дойдеш,
обеда да ми донесеш.
Ей го че Стоян замина,
Марийка гостба сготвила,
и си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
вземала сладка обеда,
при Стояна да иде.
Когато нива стигнала,
от далеч дума Стояну:
- Помози ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не казва,
най си бивола разпрегна,
че си Марийка запрегна.
Орал ми Стоян, що орал,
от пладне до икиндия,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
ако за мен не ти е мило,
не ти ли, любе, домиля,
за мъжка рожба у дома?!
Стоян Марийка разпрегна,
и на Марийка продума:
- У дома да си отидеш,
детето да си накърмиш!
Марийка в тях си отиде,
тя си детето накърми,
накърми и му проплака.
Като плаче Мариика нарежда:
- Расти ми, чедо, без мене,
ти ще си вече сираче.
Влиза Марийка в мазата,
опасен колан отпаса,
та го на греда завърза,
там се Марийка обеси.
Вечерта като се мръкнало,
Стоян на порти похлопа,
неговата стара майчица,
тя бърза порти да отвори.
Стоян майка си попита:
- Къде е, мамо, Марийка?
- Няма я, синко, у дома,
пак яде, синко, пак пие,
с лудо-младо кръчмарче.
Стоян си нищо не казва,
той си биволи разпрегна,
та ги в мазата въведе,
но биволи реват, не влизат.
Стоян се чудо почуди,
и на майка си повика:
- Я ми дай, мамо, лампата,
да видя какво има в мазата.
Кога си Стоян светнал,
Марийка виси обесена.
Стоян си биволи изпусна,
бръкна си Стоян в пояса,
извади ножче черкезко,
та се в сърцето прободе.
Само тез думи издума:
- Лежи, Марийке, да лежим,
да се наживей майка ми,
твойта, Марийке, свекърва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.