* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояне, море Стояне!
Ошел си Стоян, ошел си,
на тая нива голема
да сее бела пченица.
Ненка невеста е дома
и е пръва пияница -
износи бела пченица
на тая ладна механа
за това вино цръвено,
за тая люта ракия -
да пие, да се опие.
Стрина ву я согледала,
на Стояна доказала:
- Тизе ори мокър, каляв,
хубава Ненка невеста
износи бела пченица
на тая ладна механа.
И он пооди да иде
да сее бела пченица
и си на Ненка заръча:
- Ненко невесто, невесто,
да станеш утре по-рано,
да месиш тънка баница,
да точиш вино цървено -
донеси нива голема!
Послуша Ненка Стояна.
Станала утром по-рано,
по-рано ручок готвила
и на Стояна отнела,
и със Стояна ручале.
Изпрегна Стоян волове,
упрегна Ненка невеста,
па орал малко и много,
изкарал до девет бразди -
и от Ненка е потекло
бела пеня, цръни кръви.
Па на Стояна говори:
- Стояне, море Стояне,
ако ме мене не жалиш,
не жалиш ли мъжко дете?
Стоян ву вели-говори:
- Да знаеш, Ненко, да помниш,
како се дава пченица
на тая ладна механа
и как се мъчно работи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.