* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ходиш, синко да ореш,
твоята булка Марийка
всекакви гостби наготви
и на дюкяни отиде,
да яде, синко, да пие
с луди и млади кръчмари.
Стоян и нищо не рече.
Заранта, кат се съмнало,
той на Марийка продума:
- Либе, Марийке, Марийке,
сладка обеда да наготвиш,
и на нивата да дойдеш,
да орем либе, да орем,
черни угаре да изорем.
Марийка нищо не рече,
мъжко си дете окъпа,
сладка обеда приготви
и на нивата отиде.
На Стоян "Добрутро!" рекла,
а Стоян и нищо не рече,
брези си биволе изпрегна,
и си Марийка упрегна.
Ора Марийка, що ора,
на нея й много дотегна,
бело й млеко течеше,
черни угари заливаше.
Марийка на Стоян продума
- Либе Стояне, Стояне,
ако за мене не милееш,
немаш ли мъжка рожба.
Тогаз се Стоян съсети,
та си Марийка изпрегна,
брези си биволе упрегна.
Марийка дом си отива,
мъжко си дете подои,
сладка вечеря приготви,
и в магазета влезнала,
там се Марийка обеси.
Вечерта Стоян пристига,
и си на Марийка говори:
- Я излез, либе Марийке,
вратника да ми отвориш,
биволе да ми изпрегнеш.
Не излезна Марийка,
най излезла майка му.
Стоян на майка дума:
- Къде е майко, Марийка?
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка Марийка
всякакви гостби наготви
и на дюкяни отиде,
да яде, синко, да пие
с луди и млади кръчмаре.
Стоян си биволе изпрегна
и ги в магазата поведе.
Като в магазата отиде
Марийка на греда висеше.
Стоян си ножче извади,
право се в сърце прободе
и на майка си продума:
- Мале ле, мила майчице,
да ходиш, да се находиш,
да седиш, да се наседиш,
без мен и без Марийка,
че ние сме ти тегнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.