* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
вярваш ли си ти булката,
булката, Угра невяста,
та й ключове оставяш,
ключове от амбарето?
Угра пшеница издаде
на Миля, на бакалина
за вино и за ракия!
Стоян нищо не рече,
а на Угра си продума:
- Угро, невясто хубава,
ази на нива отивам,
на нива оран да ора.
Ти стани рано зарана,
окъпи мъжко детенце,
подире го в люлка преспи,
че сготви топла обяда
и я на нива донеси!
Угра Стояну послуша -
станала рано зарана,
окъпала мъжко детенце
и го във люлка преспала,
сготвила топла обяда
и я на нива занесла.
От де я видя млад Стоян,
изпрегна черни биволи,
че впрегна Угра невяста.
Орали, що са орали,
от обед до екендия,
угър си с мляко побеля.
Угра на Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
ако та не от хората,
то да та й барем от Бога!
Дете ми в люлка умряло!
И той я тогиз изпрегна.
Тя се назаде повърна,
право над люлка отиде -
дете й в люлка умряло.
И тя под люлка умряла.
Кога се върна млад Стоян,
дете му в люлка умряло,
Угра под люлка умряла.
Той на майка си думаше:
- Наяж се, мамо, напий се,
наяж се бяла пшеница,
напий се с вино, ракия,
и поминувай три гроба!
Че се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010