* * *

Впрегнал жена си да оре

Карала се е Мария, гюл аман, аман,
със нейна стара свекърва.
Па са се три дни карале -
ни тая млъква, ни тая.
Стоян сред двори седеше,
шарено рало правеше,
па на Мария говоре:
- Море Марийо, Марийо,
я стани заран по-рано,
та сготви топла обеда,
на нива да ми донесеш!
И Мария е станала,
станала заран по-рано -
сготвила топла обеда,
и на нивата тръгнала.
Ка я е видел млад Стоян,
направи шипка копраля,
направи жегла дренова,
изпрегна Брешко биволче,
па впрегна либе мария,
та ора Стоян, та ора
от ручок дори до пладне -
бело й млеко изтече,
черни угари се заля!
Мария дума, продума:
- Либе Стояне, Стояне,
ако те не е от хора,
баре да те е от Бога -
бело ми млеко изтече,
черни угари си заля!
Стоян й нищо не рече,
изпрегна либе Мария.
Кога си дома отишла,
влезна си в нова одая,
отви си мажко детенце -
мажко й дете умрело!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.