* * *

Впрегнал жена си да оре

Рано е ранил, мамо, Петко млад орач,
преди зората, преди петлите,
че впрегна Петко руси биволи,
че ги заведе долу в лъките,
долу в лъките, между реките
да си заоре черни угари,
да си посее бяла пшеница.
Като си тръгна оран да оре,
и си заръча Петко млад орач
на неговата млада невяста,
да му занесе топла обяда.
А Петковата мила невяста
не си занесла топла обяда,
най е занесла слатка вечеря.
Както я види Петко млад орач,
че си изпрати русия бивол,
ох, че си впрегна мила невяста,
оран да оре мила невяста.
Мила невяста жално плачеше,
жално плачеше и се молеше:
- Пусни ме, пусни, Петко, млад орач,
накарала ме твоята майка
да си подсея девет чувала,
девет чувала бяла пшеница,
затуй не можах да ти донеса,
да ти донеса топла обяда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.