* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян в къра отива,
отива оран да оре.
Вечерта, кат се й мръкнало,
Стоян се от къра завърна.
Мама на Стоян думаше:
- Стоене, сино Стоене,
ти като в къра отиде,
твоето булче Марийка,
тя на кръчмата отиде,
цял ден е яла и пила
с луди-млади кръчмари.
Сутринта кат се й съмнало,
Стоян Марийки думаше:
- Марийо, любе Марийке,
аз ще в къра да ида,
да ида оран да ора,
ти сготви сладка обяда,
че ми обяда донеси.
Марийка, булка хубава,
сготвила й сладка обяда
и му обяда занела.
Като я видя млад Стоян,
че той си вола разпрегна,
че си Марица упрегна,
малко я, много той кара -
от пладня до икиндия.
Бяло й мляко течеше,
черни угари облива.
Марийка Стоян думаше:
- Стоене, любе Стоене,
Стоене, първо венчило,
не ти ли, любе, домиля
за нашта мъжка рожбица,
малка, на девет месеца?
Стоян му мъчно домъчня,
още му жално дожеля,
че си Марийка отпрегна.
Марийка в село отиде,
право в къщи улезе,
че си детето накърми
и влезе в тъмни яхъри,
разпаса синя ивица
и я на греда прехвърли,
че се Марийка обеси.
Вечерта кат' се й мръкнало,
Стоян се от къра завърна
и на портите похлопа,
похлопа, още повикна:
- Марийо, любе Марийке,
стани ми врата отвори,
лиси биволи завържи.
Тя не излезе Марийка,
а най излезе майка му
и си на Стояна думаше:
- Стоене, сино Стоене,
ти като в къра отиде,
твоето булче Марийка,
тя на кръчмата отиде,
цял ден е яла и пила
с луди-млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече
и си в двора улезе,
како ми Стоян да види,
Марийка виси обесена.
Стоян му мъчно домъчня,
още му жално дожеля,
извади ножче анджарче
и се в сърце удари,
сал една дума издума:
- Лежи, Марийке, да лежим,
да се наноси и находи
моята стара майчица
по твои и мои пътеки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010