* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
ти като, сине, отиваш,
с твои лиси биволи,
на твои черни угари,
твоята булка Марийка,
тя става рано сутринта,
че сготвя гостби хубави
и на дюкяни отива,
да яде сладко, да пие,
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
ам' най си тежко въздъхна.
Сутринта, като се съмнало,
Стоян на къра отива
и на Марийка поръча:
- Хубава булке, Марийке,
днеска в къра да дойдеш,
обяда да ми донесеш!
Хубава булка Марийка
сладък обяд вземала
и на нивата отива.
Като я видя млад Стоян,
биволи Стоян изпрегна
и си Марийка впрегна.
Кара я Стоян да оре,
от обяд до икиндия,
бяло й мляко течеше,
черни й угари залива.
Марийка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
не ти ли либе домиля,
нашата мъжка рожбица,
малка, на осем месеца?
Стоян Марийка изпрегна.
Хубава булка Марийка,
право в село отиде
и си детето накърми.
Влезе Марийка в мазата,
разпаса пояс копринен,
че го на греда преметна,
там се Марийка обеси.
Вечерта, като си мръкнало,
Стоян си иде от къра
и на Марийка повика:
- Хубава булке, Марийке,
излез ми врата отвори
и ми лампата запали.
Не е излязла Марийка,
най излязла майка му
и си на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
твоята булка Марийка,
пак на дюкяна отиде,
да яде сладко, да пие,
с луди-млади кръчмари.
Стоян биволи изпрегва,
влезе Стоян в мазата,
биволи Стоян да връзва.
Що да види, чудо голямо -
хубава булка Марийка,
тя на гредата висеше,
Стоян му мъчно домъчня,
още го гневно доядя.
Извади ножче, ханджарче,
че се в сърцето налити,
сал една дума продума:
- Лежи, Марийке, да лежим,
да се находи, наноси
моята стара майчица,
по твои, мои пътеки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010