* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твойта Марийка хубава,
заран ми рано отива
със луди-млади кръчмари,
да яде, синко, да пие,
със луди-млади кръчмари.
Стоян заранта рано е станал
и си на нива отива,
черни си угари да оре.
Марийка рано станала,
топла си пита месила,
и на нива отива,
и на Стояна продума:
- Помози ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не рече.
Той си бивола изпрегна
и си Марийка упрегна,
черни угари да оре.
Карал е много, не малко.
Марийка нищо не рече.
После продума Стояна:
- Стояне, любе Стояне,
кат не ти мило за мене,
не ти ли е жално за детето.
Стоян си нищо не рече,
а си Марийка отпрегна.
Марийка си вкъщи отива.
Вързала й синджира у дама,
и се Марийка обесва.
Вечерта си Стоян отива
какво си чудо да види,
Марийка се на греда обесила.
На майка си казва:
- Майко, живей, наживей се.
Изважда остро ножче от пояс
и се заколва в сърцето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.