* * *

Впрегнал жена си да оре

Всички орачи обедували,
обедували и пладнували.
Марко млад орач не обедувал,
не обедувал, нито пладнувал.
Забравила го й Марга невяста.
Усетила се право по пладне,
право по пладне на белилото,
на белилото на перилото.
Доде й опрала корито дрехи,
доде окъпа мъжко си дете,
доде наготви топла обяда,
тръгнала Марга обяд да носи.
Като си през поле Марга вървеше,
червен трендафил Марга береше,
руса си коса Марга кичеше.
Като я видя Марко млад орач,
изпрегна Марку бреза бивола,
че впрегна Марко Марга невяста.
Дето си Марга в бразда вървеше,
бяло й мляко в пръстта течеше.
От де се й взела Маргина мама,
Маргина мама, Маркова баба,
та че си люто Марко кълнеше:
- Да даде Господ, Марко, зетьо льо,
дето ми оре бреза бивола,
там да се роди бяла пшеница;
дето ми оре Марга невеста,
там да са роди черна къклица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.