* * *

Впрегнал жена си да оре

Всички орачи обядвали,
обядвали и пладнували,
само Марко орач не обядвал,
не обядвал, нито пладнувал -
забравила го Марга невяста.
Усетила се по права пладня,
по права пладня, по икиндия,
на перилото, на коритото,
кога опрала корито дрехи,
кога простряла върлина дрехи.
Тогава наготви топъл обяд,
топъл обяд, топла пладнинка,
та че задяна мъжко си дете,
та отиде при Марко млад орач.
Като я видя млад орач Марко,
че си изпрегна брязка бивола,
че си запрегна Магда невяста.
Та че я кара до икиндия,,
доде й потече бялата кърма.
Като го видя Маргина майка,
тя си Марко люто кълнеше:
- Дето си го орал с брязка бивол,
там да ти се роди пшеница,
дето го ореш с Марга невяста,
там да се роди мирудица,
мирудица, черна къклица.
Марга си Марко жално продума:
- Ако не ти е за мене
барем за дете жал не ти ли е?
Тогаз Марко Марга изпрегна.
Марга си дете задяна
и го в къщи занесе,
та го в люлка сложила
и с гущерско мляко накърмила.
Та че се на въже закачи,
закачи, та се обеси
и дете в люлка умряло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.