* * *

Впрегнал жена си да оре

Станала е Денка сирота
чисто е тесто замесила
бело е платно опрала,
мужко дете закупала
и се сети на Стояна
ручък да носи.
Кат е стигла,
Стоян изпрегна брежка бивола,
па упрегна Денка сирота.
Не омръзе гю черно оранье,
най гю омръзе глогова жъгла,
глогова жъгла и шипов остън.
Че гю жалба дожалела
и на Стояна се помоли:
- Не е ли те жалба, Стояне,
за твойто мужко дете?
Изпрегна Стоян Денку сироту,
упрегна брежка бивола.
Срещна гю девер през полъе па гю каза:
- Нанке ле, Дено, где си ошла
от зори рано до право пладне,
мужко ти дете у корито умрело,
бело ти платно на плот изгорело,
чисто ти тесто от нощви преляло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.