* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
булчето да си посъдиш.
Като на нива отидеш
черни угари да ореш,
твойта булка хубава,
намеси бели хлябове,
наготви гостби хубави
и при кръчмари отива,
и по цял ден яде и пие
със тези млади кръчмари.
Заранта, като се съмнало,
Стоян Марийки думаше:
- При мене, либе, ще дойдеш
обяда да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
вземала сладка обеда
и при Стояна отишла.
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
изпрегнал брезия бивол
и си Марийка впрегнал.
Орал бе цял ден със нея,
много Марийка търпеше,
бело й мляко течеше,
черни угари заливаше,
тя на Стояна продума:
- Либе Стояне, Стояне,
ако ти за мен не е мило,
барем за малкото дете,
цял ден е гладно седяло.
Като се Стоян опомни,
че малко дете имаха,
той си Марийка изпрегна
и на Марийка продума:
- По-скоро дома да идем,
детенце да си накърмиш.
Марийка бързо вървяла,
та си у дома отишла,
щом си детенце накърми
и слязла долу в мазата,
отпасла си коланче,
там са Марийка обеси.
Вечерта кат са мръкнало,
Стоян на порти похлопа:
- Я излез, либе Марийке,
па ми биволи изпрегни
и ги в маза заведи.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му,
тя на Стояна продума:
- Аз те, Стояне, не лъжа,
тя щом детенце накърми,
пак при кръчмари отиде.
Стоян си нищо не рече,
сам си биволи изпрегнал
и ги в мазата заведе,
там да ги Стоян повърже.
Като си в маза увлезе,
там си Марийка намери,
че на греди висеше.
Излязъл тогаз на двора,
па си извадил ноженце
и се е в сърцето ударил,
и на майка си продумал:
- Проклета да си, майно ле,
да ходиш, да се находиш
без мене и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.