|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Майка Стояне продума:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка Марийка,
пак на дюкяни ходила,
да яде и още да пие
с тия луди кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
сутринта, кат се съмнало,
брези си биволи упрегна
и на нивата отиде,
нивата да си изоре,
и на Марийка поръча
обяда да му занесе.
Хубава булка Марийка
сладка обяда приготви
и на Стоян занесе,
па на Стояна продума:
- Поможи ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
само си биволи изпрегна,
та си Марийка впрегна.
Карал я Стоян да оре,
бяло й мляко течеше,
черни си угари залива,
тогаз се Марийка обади:
- Либе Стояне, Стояне,
кат ти за мене не дожаля,
за рожба не ти ли домиля?!
Тогаз се Стоян опомни,
че има дете мъничко,
че си булката изпрегна,
пак си биволете упрегна.
Хубава булка Марийка
право си у тях отишла
и си детенце накърми,
и слезе долу в мазето,
там се Марийка обесва.
Вечерта кат' си идеше,
отдалеч Стоян викаше:
- Марийке, булка хубава,
излез ми порти отвори.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му,
майка Стояне продума:
- Синко Стояне, Стояне,
булката да си посъдиш,
пак на дюгяни е ходила,
хубави гостби готвила
да яде, още да пие.
Стоян си нищо не рече,
само си биволи изпрегна
и ги към мазе поведе,
там да ги той посвърже
и що да види горкият -
негова булка Марийка,
тя на греди висеше.
Тогаз му много дожаля,
че си извади ножчето
и се в сърце прободе,
само си веднъж изрече:
- Да ходиш, майко, да ходиш,
да ходиш, да се находиш
без мене и без Марийка.
Чавдарци, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|