* * *

Впрегнал жена си да оре

Петканината свекърва,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нашата пуста невяста,
тя дава бяла пченица,
та взема вино, ракия,
кришно да яде и да пие.
Стоян Петкана думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
днеска при мене да дойдеш,
ядене да ми донесеш.
Че стана Стоян и отиде.
Тя й Петкана станала,
та си детенце накърмила,
че си при Стояна й отиде.
Отпрегна Стоян биволът,
той впрегна бяла Петкана.
Орали, що поорали,
Петкана му се молеше:
- Стояне, първо венчило,
обърни се, та погледни -
нашите черни угари
бяло са мляко станали.
Аз кат ти не домилявам,
че недомилява ли ти
нашето мъжко детенце,
детенце, малко кърмаче?
Я Петкана му думаше:
- Любе, Стояне, Стояне,
твойта майка, Стояне,
тя е на мене душманка.
- Мари, ори, ори, Петкано,
мари не е колай, Петкано,
бяла пченица да даваш,
да вземаш вино, ракия.
Петкано Яньо думаше:
- Ела си, Яньо, арнисай,
че ми е вече додяло
от пусти селски хорати.
Я ги ми е съмнало
тя е Петкана станало,
тя говедата напрати,
говеда с говедаря,
телцето с телчаря.
Че е Петкана свалила
в тяхната долна градина,
тя си Петкана свалила
копринен пояс от кълки,
че го Петкана метнала
на тяхната гръцка слива,
че го Петкана накичила
на нейната бяла шия.
Двачка се пъти люснала,
на третия е викнала:
- Любе ле, Яньо, любе ле,
това се тебе цоцува,
от мене арнесува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.