* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояно думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като на нивата отидеш
твоята булка Марийка
сладки си гостби нашетва
и си в кръчмата отива
да яде с млади кръчмари.
Стоян на нивата тръгна
и на Марийка думаше:
- Хубава булка, Марийке,
ела ми обед донеси.
Марийка, булка хубава
сладки си гостби нашета
на нивата тръгна
обед Стояну да носи.
- Поможи Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
най си биволи разпрегна
и си Марийка упрегна.
Марийка дума Стояну:
- Не ти ли й жално, Стояне,
за мъжка рожба Иванчо
клет сирак вечно да ходи.
Стоян Марийка разпрегна,
а тя си в къщи отиде,
мъжка си рожба накърми
и се в зимника обеси.
Стоян от нива се връща
и се от пътя провикна:
- Хубава булке, Марийке,
излез ми порти отвори.
Стояновата майчица,
тя се от къщи провикна:
- Твойта булка Марийка
яде и пие с кръчмари.
Стоян биволи поведе
в зимника да ги нахрани.
Тежко му стана на сърце
Марийка мъртва кат видя.
Стоян се назад извърна
тънко си ножче извади
право се в сърце прободе,
тежки си думи издума:
- Проклета да си, майчице,
дет' ни с Марийка раздели.
Да ходиш, да се находиш,
бяла къделя да предеш,
Иванчо да ни отгледаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.