* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
осъди, синко, булката,
че ми хатър не гледа -
в къщи ми пътя минава,
на ръце не ми полива.
Ти ходиш, синко, да ореш,
да ореш черни угъри,
булката много издава,
два ката дава житото,
един кат зима виното,
виното и ракията.
Стоян му много догневя,
ама й нищо не рече,
че й било света неделя.
Понделник рано ранили,
той на Петранка думаше:
- Петранке, пръвна пръвнино,
аз ще на нива да ида
черни угъри да ора,
ти да ми обяд наготвиш,
на нива да ми донесеш.
И Петранка го слушала -
сготвила сладка обяда,
мъжка си рожба окъпала,
в пъстра го люлка приспала,
че е на нива отишла,
сладка обяда занесла.
Като я видя млад Стоян,
разпрегна вола едина,
че впрегна булка Петранка
черни угъри да оре.
Малко и много поора,
от пладня до икиндия -
бяло й мляко протече,
черни угъри намокри.
Петранка дума на Стоян:
- Стояне, пръвна пръвнино,
я ме, Стояне, разпрегни;
ако не ти й милно за мене,
не ти ли й мило детето,
детето, мъжката рожба,
окъпано, не подоено?
Стоян Петранка разпрегна
и на Петранка думаше:
- Видя ли, Петранке, видя ли,
тежко се орат угъри,
лесно се дава житото,
за вино, хем за ракия.
Че си Петранка отиде,
тя си вкъщи не влезе,
отиде в горна градинка,
разпаса синя ивица,
че се младичка обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010