* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отидеш,
твоята булка хубава,
тя цял ден яде и пие
с тези млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече,
ами на Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
да станеш рано зарана,
хубави гостби наготви
и топла пита замеси,
че на нивата да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
станала рано сутринта,
наготви гостби хубави,
и топла пита замеси,
че на нивата отиде,
обяда да му занесе.
Марийка, булка хубава,
тя си Стояна думаше:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
ами си биволи изпрегна.
и си Марийка запрегна.
Кара я малко - не много,
от пладне до икиндия.
Марийка като вървеше,
кърма й силно течеше,
черни угари полива.
Марийка дума Стояне:
- Стояне, либе Стояне,
като не ти е мило за мене,
не ти ли дете домиля?
Стоян й нищо не рече,
ами си Марийка изпрегна
и на Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
като си в къщи отидеш
и си детето накърмиш,
зимници да си подринеш.
Марийка, булка хубава,
като си в къщи отишла,
и си детето накърми,
тя в зимници отиде.
Не си зимници подрина,
въже на греда преметна,
там се Марийка обеси.
Вечерта като се мръкнало,
Стоян от нива пристига,
и на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Марийка?
Мама на Стоян думаше:
- Твоята булка Марийка,
тя цял ден яде и пие
с тези млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече,
ами в зимници отиде,
биволи да си завърже.
Като зимници отвори -
Марийка виси на въже.
Извади тоз час остър нож,
че се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.