* * *

Впрегнал жена си да оре

Останала Маринка клето сираче,
без майка, още без баща!
Като рекли хората:
- Хайде, да оженим горка Маринка!
Ний да я дадем на дели Павлю,
на дели Павлю, каскънджи Павлю!
И не си отдъхна горка Маринка,
не си отдъхна, най-въздъхна!
Че налетяла горка Маринка
на зла свекърва, за зъл свекър,
на зли зълви, на зли девери.
Тоз Павлю, каскънджи Павлю!
Сутринта рано ранявал,
рано на нива отивал,
хляб не си вземал.
Маринка ще иде
хляб да му занесе.
Като я види дели Павлю,
вола разпряга, Маринка упряга!
Отговаря горка Маринка,
горка Маринка, горко сираче:
- Отпрегни ме, дели Павлю,
аз да си подоя мъжка рожба!
Като я пусне дели Павлю
да си подои мъжка рожба,
карал я боса драки да бере.
Разболяла се Маринкината,
Маринкината стара свекърва
и Маринкините две зълви.
Маринка сутрина раняваше,
сутрина преди зори,
топла им чорба правеше,
сутрина, вечер и на пладне,
канила ги, още поила ги.
Че са оздравяли,
Маринкината свекърва
и нейните две зълви!
Разболя се горка Маринка,
горка Маринка, горко сираче!
Тя нямаше нийде никой
кой Маринка да погледне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.