* * *

Впрегнал жена си да оре

Негра и Стоян живеят,
а им свекърва завидя,
па на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти сееш бяла белия,
Негра бяла я разнася
по кръчми и по кафенета.
Стоян нищо не й каза,
ала на Негра поръча:
- Топли ручоци направи
и ги на нива донеси.
Негра е Стоян слушала,
мъжко си дете изкъпа,
топло ядене наготви
и ги на нива занесе.
Стоян ядене не гледа,
изпрегна Брешко бивола
и впрегна Негра невеста.
Карал е Стоян, орал е.
Слънцето трепти да залезе,
бяло й мляко покапа
по тези черни угари.
Негра на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
за мен ако ти не домилее,
поне за мъжко детенце,
че си го в люлки оставих!
Стоян Негра изпрегна.
Негра си у дома отиде,
право над люлка наднича -
мъжко й дете умряло.
Тя взема вит коноп
и в дома си се обеси.
Ето Стоян пристига,
почука и повика:
- Излезни, Негро, невесто,
портите да ми отвориш!
Майка му излезна
и на Стоян думаше:
- Няма я Негра невеста,
цял ден е в кръчми играла,
три пъти ходих и виках,
но тя у дома не се прибра,
мъжко й дете умряло...
Стоян нищо не й каза,
извади влашко ножче
и се в сърце убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010