* * *

Впрегнал жена си да оре

Петърчовата майчица
тя на Петърча думаше:
- Петърчо, олум, Петърчо,
посъди, холан, булката
тя ми хатъра не гледа,
на праг ми чехли поритва.
Сутрина като заминеш,
изготви гостба хубава,
у майкини си отива,
да ядат, колан, да пият
със майкини си аргати.
Петър си нищо не рече,
най си във къщи влезе
и на Петранка думаше:
- Петранке, любе Петранке,
зарана рано ще станеш
биволи да ми прехраниш
и ази на нива ще ида
черни угари да ора,
бяла пшеница да сея.
Петранка булка хубава
сутринта рано станала,
че му биволи прехранила.
Сутрнта като се е съмнило
Петър на нива си тръгна
и на Петранка думаше:
- Петранке, любе Петранке,
ще сготвиш гостба хубава
и на нивата ще дойдеш
обяда да ми донесеш.
Петър на нива замина,
Петранка булка хубава,
сготвила гостба хубава
и на нивата тръгнала.
Вървяла, що е вървяла
като у нива влезе
Петър на нива ореше
и тя му селям подаде,
Петър й селям не пое,
изкарна бразда, повтори,
Караман бивол порева,
Петър си бивол отпрегна,
Петранка у рало упрегна.
Дето я Петър бодеше,
черни и кърви течаха,
бяла и кърма течеше,
дълбоки бразди изпълни.
Петранка дума на Петър:
- Петре ле, любе Петре ле,
ако не съм ти аз мила,
не ти ли е мило детето,
детето, мъжката рожба?!
Петър Петранка си пусна
и на Петранка думаше:
- Бърже у дома да си идеш
детето да си накърмиш,
детето, мъжката рожба!
Петранка, булка хубава
като у двора влезе
мъжка й рожба ревеше,
баба му го люлее
и тихо му песен пее:
- Мълчи, Иванчо, не плачи,
баща ти майка ти ще убий,
друга майка ще ти вземе.
Като чу Петранка тез думи
много й мъчно домъчня
и си във къщи влезе,
мъжка си рожба накърми
и си го у люлка сложила,
сложила и запяла,
и на Иванча думаше:
- Мълчи, Иванчо, не плачи
туй ще ти е от майка кърмене.
И си вънка излезе,
в горна градинка влезе,
разпаса синя ивица
и се за слива обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.