* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ходиш, синко, да ореш,
твоята млада невеста,
тя на кръчма отива,
цял ден е яла и пила
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не каза,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
таз заран рано подрани,
хубави гостби наготви,
топла обяда да донесеш.
Стоян на нива отиде.
Тодорка, булка хубава,
заранта рано ранила,
наготви гостби всякакви,
право на нива отиде
и на Стоян думаше:
- Помози Бог ти, Стояне.
Стоян си нищо не каза,
че си биволи изпрегна
и си Тодорка упрегна.
Кара я Стоян да оре,
кара я до икиндия.
Кърма й мляко течеше,
черни угари залива.
Тодорка, булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Кат' не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля?
Тогаз се Стоян опомни,
че си Тодорка изпрегна.
Тя си в къщи отиде
и си детето накърми,
че слезе долу в мазата,
там се Тодорка обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.