* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояну думаше,
- Стояне, синко Стояне,
твойта булка Марийка,
сутрина рано кат стани
и у кръчмата отива,
да иде, синко, да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не речи,
сал дълбоко въздъхна
и на Марийка продума
- Марийке, либе Марийке,
сутрина рано кат станеш
хубави манджи наготви
и на нива да дойдеш.
Марийка, булка хубава,
сутринта рано станала,
хубави манджи сготвила
и на нива отива.
Като на нива отишла,
на Стояна "Помози Бог!", казала.
Стоян си нищо ни речи,
че си биволи разпрегна
и си Марийка упрегна.
Марийка, булка хубава,
черни угари ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари обливаше.
Марийка булка хубава
тя на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
кат ни ти й жал за мене,
ни ти ли й жално за детето,
за детето, малък Иванчо?
Стоян му тогаз дожаля,
че си Марийка разпрегна
и си бивола упрегна.
Марийка, булка хубава,
право си у тях отиди,
топла водица затопли,
и си детето окъпа,
окъпа и го накърми
и му песен запяла:
- Нани ми, нани Иванчо,
туй да ти й мама от мене.
Тънко й въже вземала
и е у яхъра влязла,
въже на греда сложила,
там са Марийка обеси.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян си от нива отива,
като до порти той стига,
на порти стои и чука:
- Къде си булка Марийке,
портите да ми отвориш,
биволите да ми разпрегнеш?
Ни излязла булка Марийка,
а неговата стара майка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твойта булка Марийка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.