* * *

Впрегнал жена си да оре

Свекърва Негра клевети,
на нейну сину Стояну:
- Синко Стояне, Стояне,
ти иди, синко, та ори,
та ори черни угари,
да сееш бела чиница.
Негра невеста хубава,
продава бела чиница,
на тия млади меонджии.
Стоян се люто разлюти,
па си на Негра думаше:
- Негро, невесто хубава,
ти стани сутрин по-рано,
наклади силни огньове,
та сготви добри ручоци,
обани мъжко детенце.
Негра си Стоян послуша,
станала сутрин по-рано,
наклала силни огньове,
сготвила добри ручоци,
абаня мъжко детенце,
задена малка люлчица,
па си на ниве отиде,
под тая липа зелена.
Раздена малко детенце,
върза му мала люлчица,
положи мъжко детенце,
па си при Стоян отиде.
- Добро утро, либе Стояне!
Стоян й нищо не рече,
изпрегна бивол Каремон,
па впрегна Негра невеста.
Цял ден си нива орели,
Негра Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
ако не ти е жал за мене,
барем за мъжко детенце!...
Стоян си Негра изпрегна.
Кога си Негра отишла,
под тая липа зелена,
па се над люлка навела -
мъжко й дете умрело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010