* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на къра отиваш,
твоята булка хубава
сутрин рано тя става,
хубава гостба наготвя
и при кръчмари отива
да яде Марийка, да пие!
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
сутринта рано да станеш,
хубави гостби наготви,
право при мене да дойдеш
ядене да ми донесеш.
Булка Марийка хубава
от нищо хабер нямала;
станала й рано сутринта,
хубави гостби наготвя,
право на къра отива
и на Стоян думаше:
- Помози Бог, Стояне!
Стоян си нищо не отвръща,
че пусна руси биволи,
че впрегна булка Марийка.
Че орал Стоян, че орал
от пладне до икиндия;
бяло й мляко течеше,
черни угари оливаше.
Марийка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
как не ти, либе, домиля
за наш'то дете мъничко,
дет' съм го ази оставила
у дома, Стояне, в люлката?
Стоян й нищо не каза,
че пусна булка Марийка
и на Марийка заръча:
- Право у дома да идеш,
детето да ни накърмиш.
Булка Марийка хубава
право във къщи отива
и си детето накърми.
Вечерта кат' се й мръкнало,
Стоян се от къра завръща
и си на порти хлопаше:
- Булка Марийке хубава,
ела ми порти отвори!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мале, Марийка,
моята булка хубава?
Мама на Стоян думаше:
- Както се й от къра върнала,
право в кръчмата отиде
да яде Марийка, да пие
със тия млади кръчмари.
Стоян се много ядоса,
че взема Стоян крината
в мазата да я занесе.
Там си Марийка завари
как се й Марийка обесила.
Стоян си ножче извади
и се в сърцето прободе
и при Марийка той пада
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим,
майка ни да се нарадва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.