* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да си булчето погълчиш,
дан ходи, Стояне, дан ходи,
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
а че на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
сутрина рано да станеш,
да си пита опечеш,
да си манджа наготвиш,
и при мен да дойдеш.
Майка рано станала,
и си пита опекла,
и си манджа наготвила,
и право на нива отишла.
Като на нива отишла,
"Поможи Бог!", казала,
Стоян си биволи разпряга,
ах, че Марийка упряга,
черни угари оряла,
бяло й мляко тичало.
Марийка на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
не ти ли Стояне домъчня,
за нашто дете мъничко,
ни нахранено, Стояне,
нито присушено.
Тогаз си Стоян Марийка отпрегна,
пак, че си биволи запрегна.
Марийка си из пътя вървяла,
и си планове крояла,
какво да стори, направи.
Кът си у село отишла,
и си право у маза влязла,
и си колан от краста отвързала,
и си го но шия метнала,
ей, че се Марийка обеси.
Стоян си от нива идеше,
и си порти похлопва,
и си Марийка викаше:
- Марийке, любе Марийке,
я излез, Марийке, я излез,
биволи да ми поведеш,
и да ги в маза въведеш.
Не се обади Марийка,
най се обади майка му.
- Стояне, синко Стояне,
Марийка не е у дома,
Марийка е с луди кръчмари.
Стоян си биволи поведи,
и ги в маза въведи,
и какво да види, той Стоян
Марийка в маза обесена.
И остро си ножче извади,
и че се в гърди прободи,
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим,
да се наживей майка ми,
без тебе, Марийке, без мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.