* * *

Впрегнал жена си да оре

Всите орачи, мамо,
вси обядвали и пладнували, и пладнували, мамо,
Петко млад орач не е обядвал, не е обядвал, мамо,
не е пладнувал, забравила го,
млада невеста, булка хубава,
обяд да носи усетила се й,
по права пладня, по икиндия,
че си остави ризи в корито,
дете в люлчица, че си наготви,
топла обяда, обяд и пладня,
че си отиде Петка да носи,
топла обяда, обяд и пладня.
Като я видя Петко млад орач,
от сахат място, че си изпрегна,
бряска бивола, че си отиде,
горе в глогова, горнова,
че си отсече, жегли глогови,
тънка копраля, че си упрегна,
Марга невяста, Марга невяста.
орал е Петко малко не много,
ден и до пладне. Кога надолу,
Петко погледна, от долу иде,
Петкова баба, Маргина мама, Маргина мама, джанъм,
Петко думаше: - Дето си орал,
с Марга невяста, там да се роди,
трън и бодили, и ниродица!
Дето си орал с бряска бивола,
там да се роди бяла пшеница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.