* * *

Впрегнал жена си да оре

Свекърва Вида свадила
на нейна сина Стояна:
- Сино Стояне, Стояне,
ти ореш църно загоре,
та сееш бела пченица;
Вида пченица продава,
та ройно вино купува
и люта бела ракия,
с нейни се дружки собира.
Стоян на оран такнува,
Вида Стояна изпрати,
та се надзади повърна,
да меси бела погача
и добър ручок сготвила.
Дете у люлка остила,
та е ручоко носила
на първо любе Стояна.
Ага на нива отиде,
Вида на Стоян думаше:
- Добро утро ти, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
изпрегна крава Белана,
та впрегна Вида невеста.
Весден е Вида орала,
бело й млеко капало
по това църно угаре.
Вида му вели-говори:
- Стояне, маре Стояне,
ако не ти съм я мила,
барем мъжкото детенце!
Вечеро са се върнале,
дете в люлкя умрело.
Рукнала Вида да плаче:
- Стояне, първо любене,
що това чудо учини?!
Вида детенце прегърна,
над него душа предаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.