* * *

Впрегнал жена си да оре

Скара се Негра невяста
с нейната стара свекърва,
та са се три дни карале,
ни една не бе млъкнала.
Млъкнала Негри свекърва,
па й се люто заканва:
- Лек полек, Негре невясто,
доще си Стоян от оран!
Свекърва каже Стояну:
- Синко Стояне, Стояне,
ти одиш, синко, да ореш
и сееш бяла пченица,
белия и загария,
а Негра да я продава
за това бяло белило,
и това турско червило,
Стоене, та да се труфи,
Стоене, та да я гледат
чичовите ти ратаи!
Цяла нощ е Стояне играла,
играла и им е пяла!
Стоян на булка продума:
- Аз ще ида да ора,
ти дойди, либе, при мене,
че обяд да ми донесеш.
Булка обяда занесе.
Като я види млад Стоя,н
отсече остен от шипка,
отсече жегла от трънка,
изпрегна бивол Караджа,
па впрегна Негра, та ора
от обяд дори до пладне -
угари мляко заляше.
Продума Негра невяста:
- Либе Стояне, Стояне,
пусни ме, либе, да си ида,
дете ще да в люлка да умре.
Че си я Стоян съжали,
пусня я та си отиде.
Какво да види в къщи -
дете в люлка умряло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010