* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Ти ходиш, мама, на нива
черни угари да ореш,
сух хлебец да ядеш.
А твоята булка Маринка
по цял ден яде и пие
с нашто, мама, комшийче,
комшийче, мама, кръчмарче,
Стоян си нищо не каза,
черни си биволи разпрегна
и на Маринка думаше:
- Утре ми рано да раниш,
хубави гостби да сготвиш
и на нива да ги донесеш.
Маринка, булка хубава,
станала рано сутринта
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и я приспала,
хубави гостби сготвила
и си на къра отишла.
Стоян си оран ореше.
Тя на Стоян думаше:
- Помагай ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
черен си бивол разпрегна,
Маринка си в рало упрегна.
Орал е Стоян, карал е,
Маринка си оран ореше
бяло й мляко течеше,
черни угари обливаше.
Тя си дума продума:
- За мен ако не ти домиля,
не ти ли барем домиля
за мъжка рожба Иванчо,
че е с едно кърмене?!
Стоян я от рало разпрегна.
Маринка по пътя тръгнала,
пътя си със сълзи облива.
Мъжка си рожба накърмила
в дълбоки мази влязла.
Въже си там преметнала
и се Маринка обесила.
Бележка на Стоян написала:
"Стояне, либе Стояне
като си майка послуша
живей, Стояне, с нея,
детето добре да гледаш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.