* * *

Впрегнал жена си да оре

Чиракувала горка Марина,
чиракувала и аргатувала,
че се й ожени горка Марина,
че се й налетя на зли хора,
на зли хора, на зла мъжа,
на нива да иде, хляб не си взема,
подир заръчва да ходи булка му -
да ходи хляб да му занесе.
Че си й окъпала мъжка рожбица,
че го й турнала в люлчица,
че замина хляб да му носи.
Като я видя касканджи Павльо,
три дни надалеч, два дни наблизо,
че си изжегли сиви волове,
че си зажегли горка Марина.
Мало ли й, много я карал,
от пладне до икиндия:
- Я бре, Павльо, касканджи Павльо,
не ми й мъчно дет' ще ме упрегнеш,
най ми й мъчно кога ми кажеш:
"Бре Ирино, долу Марино,
да изореме най-малка нива,
най-малка нива девет уварта."
Черни угари бели ставаха,
от Маринино бяло мляко.
Отговаря горка Марина:
- А бре, Павльо, касканджи Павльо,
аз ако не ти домилях,
нел' ти домиля мъжката рожба,
дето си плаче дома в люлчица?!
Че си изжегли горка Марина,
че си отиде горка Марина,
не си в къщи влезе
да си детето накърми,
най си въже намери,
че се в мазе обеси.
Като се върна касканджи Павли,
майка си попита:
- Къде е, мале, Марина?
Майка му отговаря:
- Марина дойде хляб да ти носи,
назад не се върна...
Че си волове изжегли,
че ги в мазата вкарва.
Какво да види - Марина обесена..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010