* * *

Впрегнал жена си да оре

Иванчовата майчица,
тя на Иванчо думаше:
- Синко Иванчо, Иванчо,
булчето да си осъдиш,
че не ще, синко, да ме слуша
какво аз го редим да работи.
Иванчо на Ганка продума:
- Ганке, булка хубава,
утре ще на оран да ида,
черни угари да ора.
ти сготви топла обеда
и ми на угар донеси.
Сутринта Ганка рано станала,
сготвила топла обеда
и при Иванчо отиде:
- Добро утро, любе Иванчо!
- Добро утро, булке хубава!
Иванчо на Ганка продума:
- Ганке, първо венчило,
черен ми се бивол разболе,
него ще булка изпрегна,
тебе ще булка упрегна,
да си угари доора.
Иванчо си изпрегна черен бивол
и си Ганка упрегна.
Малко са много орале,
от обед докъм пладне.
Ганка на Иванчо продума:
- Иванчо, ако не ти е жално за мене,
за първа рожба се сети.
Иванчо си Ганка изпрегна,
а Ганка право дома отиде
и се над люлка надвеси,
мъжка си рожба надои
и си навънка излезна,
у градина отиде
под кичеста круша,
копринен пояс разпаса
и го на круша завърза,
и се от жалба обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.