* * *

Впрегнал жена си да оре

Майно ле, / всички орачи обедваха,
Петко орач обед нема.
Невеста му се забавила,
забавила, закъснила.
Докле се мила, оплела,
док си дете окъпала,
после се за работа фанала.
Омесила е бела турта,
сготвила е блага гостба,
викнала е стара макя,
та отнесла Петко обед.
Проговаря хубава Марга:
- Помага Бог ти, либе Петко!
Петко орач не продумва.
Той изпрегна вранча бивол,
та си прегна Марга булка,
да си оре чърна нива.
Две ми бразди изорале,
стигнал ми е обратало,
изпрегнал е брешка бивол,
та си прегна Маргина макя,
да си оре чърна нива.
Дека е Марга орала -
никнало е едро тръне;
дека е макя й орала -
никнало е ситно гложе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.