* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка,
тя на дюкян да иде,
да иде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
и си на булка думаше:
- Хубава булка, Марийке,
зарана рано ще раня,
рано на нива ще ида,
черни угари ще ора,
бяла пшеница да сея -
обеда да ми донесеш!
Хубава булка Марийка
станала рано заранта,
хубава гостба наготви,
бяла погача омеси
и си на нива отиде,
отиде да я занесе.
Кога на нива отиде,
и си на Стоян думаше:
- Дал ти Бог добро, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
само си биволи разпрегна
и си Марийка упрегна.
Карал я Стоян що карал,
нали е Марийка кърмачка,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Тогаз се Стоян досети,
че има мъжко детенце
и си Марийка разпрегна,
и я във село изпрати.
Хубава булка Марийка,
като във село отиде
и си детето накърми,
накърми и го окъпа.
Вечерта кат се мръкнало,
Стоян се в село завърна
и си на порти почука:
- Я излез, булка Марийке,
портите да ми отвориш!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му,
пак си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяна отиде
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
че си биволи разпрегна
и ги в мазето поведе.
И там си Стоян завари
негова булка Марийка -
тя си на греда висеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.