* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, майко, Стояне,
ти като ходиш на нива
нищо майко не знаеш.
Булката Петранка,
в къщи ми хатър не гледа.
Снощи ми гости дойдоха,
пред гостите път ми мина.
Стоян Петранка думаше:
- Да раниш рано в понделник,
бели си ризи изпери,
мъжка си рожба изкъпи,
топли обяди да сготвиш,
и рано на нива да дойдеш.
Петранка булка хубава,
тя си Стояна слушела.
Станала рано в понделник,
бели си ризи изпрала,
мъжка си рожба изкъпала,
топли обяди сготвила,
рано на нива тръганала,
от далеч кат се е задала,
като Стояна видяла
и му се засмяла,
и от близо му селям дала.
Стоян нито се засмива,
ни селям и взема.
Отпрегна бивол Караман,
че си Петранка запрегна.
Карал я Стоян що карал,
от пладне до икиндия,
бяла й кърма пръскаше,
черни угар й облива,
бивол Караман продума:
- Стояне, младо юначе,
ако не ти за булка домиля,
не ти ли за рожба досвидя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.