* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стоене думаше:
- Зле оди, мама, булката,
булката, мама, Еленка,
със по-младите бакали,
със по-старите кръчмари,
у дома су, мама, не връща,
цял ден е гуляй правила
със по-младите бакали,
със по-старите кръчмари...
Стоян си нищо не обади,
ам на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
зарана рано да станеш,
детето да си окъпеш,
окъпеш, да го накърмиш,
сякакви гостби наготви
и ги на нива донеси!
Еленка булка хубава,
зарана й рано станала,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
в топли го й нанки сложила,
сякакви гостби наготви
и ги на нива занесе.
Еленка из пътя въреше,
Стоян край пътя ореше,
Еленка дума Стоене:
- Помага Бог ти, Стоене!
- Дал ти Бог добро, Еленке!
Лиси биволи изпрегна,
че си Еленка упрегна,
отряза ляха широка,
удари брязна дълбока.
Орали малко, не много,
орали до икиндия.
Еленка булка хубава,
бяла й кърма течеше,
черно угаре влечеше.
Тя на Стоян продума:
- Стоене, либе Стоене,
не ти ли, либе, домиля
твоята първа рожбица,
мъжкото дете Иванчо?
Стоян си булка отпрегна,
Еленка булка хубава,
тя си във къщи отиде
и си детето накърми:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй жа ти й от майка гледане,
туй жа ти й от майка кърмене!...
Слязла й долу у мазата,
бутнала й одър до греди,
извади нова люлчица,
че си в градинка отиде,
люлка на дюлка закачи,
там се горката обеси.
Стоян се от оран завърна
и на майка си думаше:
- Къде й, мамо, Еленка,
портите да ми отвори?
Мама на Стоян думаше:
- Еленка у дома не седи!
Стоян си у къщи улезе
и си край люлка отиде,
и на Иванча думаше:
- Не мож, Иванчо, да кажеш,
къде й, Иванчо, майка ти...
Кога у градинка отиде
Стоян Еленка съгледа,
остро си ножче извади
и се у сърцето прободе:
- Лежи, Еленке, да лежим,
майка ни да са находи,
находи, още наноси!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010