* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Млад Гьорги, младо войниче,
лежал ми е Гьорги, болял ми е,
цели ми дор три месеца.
Гьоргьови верни другари,
те на Гьорги думаха:
- Гьорге ле, верни Гьорге бе,
я земи, Гьорге, напиши
на твойта стара майчица
да дойде, да те погледа,
че стават случки всякакви.
Гьорги си писмо написа:
"Майно льо, стара майчице,
по скоро, майко, да дойдеш
в Шумен, града голяма,
че аз се, майко, поожених.
Поожених се за една мома шуменка,
на снага - тънка, висока,
на лице - бяла и червена,
на име - Манлихерова.
Разни дарове да носиш,
да си сватове дариме."
Майка си хабер получи
и тръгна майка, потегли
за Шумен, града голяма.
Вървяла малко ли й, много,
ето че Шумен доближи
и през лозята вървеше.
Седнъла е да си почине.
Както си баба почива,
така си баба зачува,
че музика свиреше.
Сама си баба говори:
- По-скоро да ставам,
тази ще е сватба Гьоргьова.
Както си баба говори
войници среща й идат.
Войници смъртник носеха,
музика жално свиреше.
Баба войници продумва:
- Войници, млади юнаци,
я ми носило снемете,
да си умрело оплача,
че и аз имам син убит
в таз пуста Чаталджа.
Войници носило снемали,
баба умряло познала.
Викнала, та заплакала:
- Гьорге бе, мама, Гьорге бе,
нали ме, мама, покани
на сватбата ти да дойда,
пък ти какво направи.
Войници баба думаха:
- Не плачи, бабо, не плачи,
ний ще си Гьоргя приберем
приберем, още погребем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.