* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал е малко, не много -
цели ми девет години.
Гергьови млади другари,
те си на георги думаха:
- Георге ле, младо войниче,
я вземи, писмо напиши
на твоята стара майчица,
да дойде, да те види,
че стават случки всякакви...
Георги другари послуша,
че взема, писмо написа
на неговата майчица.
Писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, ожених
за една, мамо, шуменка,
щуменка тънка и висока,
на име Манлехерова."
Майка му писмо получи,
всякакви дари събрала
и е за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
че е до Шумен стигнала.
До Шумен между лозята
седнала да си почине.
Отсреща й иде музика,
много се баба зарадва -
таз ще е сватба Георгева.
Като си баба наближи -
не беше сватба голяма,
войници смъртник носеха.
Баба войници думаше:
- Я ми умряло сложете
да викна, да го оплача,
че имам и аз войниче.
Като умряло сложиха,
баба сина си познала,
викнала, та заплакала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012