* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми са й млад Георги
в Шумен град голям,
в Шуменската болница.
Гьоргеви верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Много си, Гьорге, почернял,
почернял, Гьорге, погрознял.
Я вземи писмо да пишеш
на твойта стара майчица,
че стават случки всякакви.
Гьорги си писмо написа,
в писмото пише, нарежда:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, посгодих
за една мома шуменка,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, румена,
на име Манлихерова."
Майка му писмо получи,
много дарове събрала
и си за Шумен тръгнала.
Като до Шумен стигнала,
до Шумен между лозята,
насреща идат войници,
войници смъртник носиха.
Баба войници думала:
- Я ми умряло снемете,
да викна, да го оплача,
че аз син имам убит
в тази пуста Чаталджа!
Войници смъртник снемали,
баба сина си познала,
викнала, че заплакала:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
аз зная, синко, аз зная,
че сега е, синко, войната,
каква женилка бълнуваш,
че сега сватби не стават...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010