* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Млад ми се Гьорги разболе
млад Гьорги, младо войниче.
Нигде си никой нямаше
водица да му подаде
нито стара майчица,
нито стари бащица.
Гьоргьови верни другаре
те си на Гьорги думаха:
- Я си бре, Гьорги, напиши
до твоята стара майчица
и до твоя стари бащица.
Гьорги си писмо написа
до своята стара майчица:
"Я си ела, майко, да видиш,
че аз съм се, майко, посгодил,
посгодил, още оженил
за хубава мома, шуменка."
Гьоргьова стара майчица
ситни си дарове сбрала
и си на път тръгнала.
Вървела що е вървела,
минала гора зелена,
навлезла в поле широко,
в Шумен си града стигнала.
Кога си в града влезнала
камбани бият на умрело.
Насреща й войници идеха
на ръце си смрътник носеха.
Като си сиротник срещнала
тя си на войници продумала:
- Войници, мили мамини,
я си смрътник свалете,
да си смрътник оплача.
Кога си смрътник свалили,
Гьоргьова стара майчица
викнала, та заплакала -
тя си чедото познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.