* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги младо войниче,
във Шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е,
цели ми девет месеца,
от нийде писмо нямаше,
ни от баща Георги, ни от майка.
Неговите верни другари
те на Георги думаха:
- Георге ле, верен другарю
много си, Георги, почернял,
почернял, Георги, погрознял.
Да вземеш карта пощенска
на мама си писмо да напишеш.
Георги другари послуша.
Че взема бяла хартия
на майка си писмо написа.
Писмото пише и нарежда:
"Ази са, мамо, посгодих
за една мома шуменска.
На лице бяла и червена,
на снага тънка и висока,
на име Малинхерова."
Майка му писмо получи,
че са много зарадава,
че взема дари всякакво,
че си за Шумен замина.
Кат' стигна лозите Шуменски
седнала са си почине.
Отдолу музика идеше.
Тя си на ума думаше:
- Тази ще е сватба Гьоргова,
по-скоро ази да вървя
да си булчето одобря.
Като музика наближи
не било сватба със булка -
войници смъртник носеха.
Баба войници продума:
- Войници мили, бабини,
я си умряло смъкнете
да си умряло уплаче,
че аз имам син загинал.
Като умряло смъкнали
тя си Георги познала.
Викнала та заплакала:
- Гьорго ле, синко Гьорго ле
бати ти на фронта остана,
а ти ме на сватба покани.
Тъз ли ти й мома сватбарката,
къде ти й мома булката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.