* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболел се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче
във Шумен града голема,
във Шуменските казарми.
Гьоргьови верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Гьорги бе, верен другарю,
много си, Гьорги, почернял,
почернял, Гьорги, погрознял.
Я вземи писмо напиши
до твойта стара майчица
да дойде да та погледа.
Гьорги другари послуша,
че взема писмо написа
до негова си майчица.
Писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да тръгваш,
аз съм се, майко, посгодил
за една мома шуменка,
на лице бела румена,
на снага тънка висока,
на име Малинхерова."
Майка му писмо получи.
Като е писмо прочела,
всичко е майка разбрала.
Спретни дарове събрала
за млада булка да дари
и си за Шумен тръгнала.
Вървела що е вървела,
като край Шумен стигнала,
седнала да си почине.
Насреща й музика свиреше.
Станала баба тръгнала,
сама си баба говори:
"Таз ще е сватба Гьоргьова,
по-скоро трябва да вървя."
Кат' е музика срещнала,
музика жално свиреше,
войници смъртник носеха.
Баба войници думаше:
- Войници, мили бабини,
я ми умрело сложете
да си го баба оплаче,
че и аз имам син тука
във тие пусти казарми.
Като умрело сложили,
тя се над умрело наднела,
сина си Гьорги познала.
Викнала баба да плаче:
- Гьорги бе, синко рождени,
защо ме, мама, излъга,
че си са, мама, годил
за една мома шуменка,
на лице бела румена,
на снага тънка висока,
на име Малинхерова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.