* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми са млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче
във Шумен града голяма,
във Шуменската болница.
Гьоргьов'те верни другари
те си на Гьоргя думаха:
- Гьорге ле, верен другарю,
що лежиш, Гьорге, зле ставаш.
Я земи карта пощенска
напиши писмо, напиши
до твойта стара майчица,
по-скоро и тя да дойде,
да дойде, тебе да види,
че стават случки всякакви.
Мама му писмо получи,
получи и го прочете:
"Ази се, мамо, ожених
за една мома шуменка -
на снага тънка, висока,
на лице бяла, румена,
на име Манлихерова."
Майка му се зарадвала,
че събра разни дарове
и тръгна сама да върви.
Измина поля и гори,
в Шумен си града стигнала
във Шумен между лозята.
Седнала да си почине,
водица да си попийне.
Тоз час зачува музика,
баба си сама говори:
"Таз сватба ще е Гьоргьов'та,
да ставам, да ги посрещна,
младите да си пригърна,
прегърна, да ги целуна."
Кат' се музика доближи,
какво баба да види -
не било сватба със булка,
войници умряло носеха.
Баба войници думаши:
- Войници, млади момчета,
я ми умряло сложете,
умряло да си открия,
свещица да му запаля.
Войници умряло сложили,
баба умряло открива,
кат' са надолу наведе,
какво си баба да види -
синът й Гьорги е умрял!
Па викна жално, заплака:
- Гьорге ле, мама, Гьорге ле,
аз зная, мама, аз зная,
че на война се не женят,
а ти ме, мама, излъга,
чак сега, мама, аз разбрах
коя ти била булката -
пушката Манлихерова.
Пустата тази Чаталджа
много тя майки разплака
и много вдовици почерни,
много сираци остави
и много къщи затвори.
Чаталджа, черна гробница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.