* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Млад ми се Георги разболял,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в шуменската казарма.
Па е лежал, що е лежал
цели ми три месеца,
от нийде си писмо нямаше.
Георгеви верни другари,
тия си на Георги думаха:
- Много си, Георги, почернял,
почернял и още погрознял,
я вземи писмо да напишеш
на твоята стара майчица,
да дойде да те погледа,
че стават случки всякакви.
Георги си другари послуша,
бърже си писмо написа,
в писмото пише и говори:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
че аз съм се, мамо, сглавил,
за една мома, мома шуменка -
на снага е тънка висока,
а на лице бяла румена,
на име, мамо, Малихерова."
Баба писмото получила
и както от писмото разбрала,
дребни си е дари прибрала
и къде Шумен града тръгнала.
Стигнала лозя шуменски,
седнала баба да си почине,
а отсреща й се задало,
задало сватба голяма.
Станала баба и тръгнала,
и мисли, че е сватба Георгева;
кога си сватба срещнала -
Георги го на носилка носят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.