* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се й млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменските болници.
Лежал е Георги, болял е
цели ми дор три месеца,
от нийде той писмо няма,
ни от майка, ни от баща.
Георгеви верни другари,
те си на Георге думаха:
- Много си, Георге, почернял,
почернял, още погрознял,
я вземи писмо напиши
на твоя стара майчица
да доиде, да те погледа,
че стават случаи всякакви.
Георги си писмо написа,
писмо пише и говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
ази се, майко, посгодих
за една мома шуменка -
на снага тънка и висока,
на лице бяла и червена,
на ими Малхеро."
Георгева стара майчица,
тя си писмо получи,
получи, още прочете;
събрала е разни дарове
този ден на път потегли.
Вървяла, що е вървяла,
минала е гори зелени,
стигнала е между лозята,
седнала да си почине.
Като към града погдедна,
какво си чудо да гледа -
срещу й идват музики,
музики, още войници.
Баба си сама говори:
"Тази е сватба Георгева,
по-скоро ази да вървя,
да си сватбата посрещна,
да си младите опростя..."
Като ги баба срещнала,
то не е сватба Георгева,
войници умряло носеха.
Баба войници думаше:
- Я ми умряло сложете,
аз да си смъртника оплача,
и ази имам сина убита
в тази пуста Чаталджа.
Войници умряло сложиха,
като го е баба открила
и тя си сина познала -
сина си, Георги войника.
Викнала е тя, заплакала,
много е майки разплакала,
много е сираци оставила.
Като плаче и нарежда:
- Георге ле, сине Георге ле,
и ти ме, мама, калеса
на твойта сватба да дойда,
аз зная, синко, аз зная,
сега е, синко, войната -
не можеш да се ожениш!...
Че го е баба искала
в село да го занесе,
в село да го погребе,
войници Георги не дали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010